РАЗТЪРЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разтърча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Разг. Разтичвам се. Кой знае защо, все ѝ се струваше, че снахата ще изскочи от кухнята, ще се разтърчи из двора, ще се развика. Г. Караславов, Тат., 258. Пинтезката ги посрещна на прага пременена с тъмна роба .. Разтърча се, настани сватовете и седна при стрина Кольовица. И. Петров, НЛ, 97. Ден-два снахата и Стоилко не му обърнаха внимание, но като видяха, че заседя, поизплашиха се .. и се разтърчаха за лекарства. Н. Хайтов, ШГ, 286. Се облекол во църната руба, вяхнал църниот кон и со една силна бързина се разтърчал и прескочил глобоките хендеци. Нар. прик., СбКШ, 29. Пците [песовете] фатия да лаат, .., а еден най-стар що беше, скокна и се разтърча около овците со много силно лаене. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 130.